Вяра и религия Природата и законите й говорят за нейния Творец. Навсякъде около нас срещаме вложена мъдрост, информация, порядък, причинно-следствени връзки, логика. Те ни подсказват и внушават съществуването на един велик Дух, велик Разум, Който създава и поддържа битието. Затова и ап. Павел казва, че за будния и търсещ човешки дух Бог е дал достатъчно доказателства за съществуването Си в Своето творение - Римл.1:19,20:
“Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях им е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието това, което е невидимо у него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото човеците остават без извинение”.
Макар и да усещаме интуитивно Божия дъх в природата, все пак по-добре можем да Го опознаем чрез Неговото откровение - Библията, Божието Слово. В него Бог разкрива Себе Си, Своя характер и личност, Своите действия, планове и цели. И тук въведителният текст е Евр.11:6. С него започва всеки духовен живот, от него научаваме азбуката на духовния живот:
“А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тия, които Го търсят” (Евр.11:6).
Както в този стих, така и в много други пасажи на Писанието се утвърждава основният принцип на библейската и християнската религия - принципът на вярата. Това означава, че ако искаме да се доближим до Бога, да Го опознаем, да Го почитаме и да Му служим, това можем да направим чрез вяра. Библията заявява, че вярата е единственият път към великия Аз Съм. Преди обаче да представим истинската, библейска вяра, нека направим кратка съпоставка между двете понятия вяра и религия.
Що е религия? Литературата изобилства с определения. Едно от най-точните може би е това на д-р С.Х. Келлог в книгата му “Произход и развитие на религията”: “Всъщност религията се състои в човешкото долавяне на отношението му към една безгранична Сила или сили, които влияят на неговата участ, на които той по необходимост е подчинен, заедно с чувствата, желанията и действията, които това долавяне извиква на живот.”
И така, отношенията на човека с Бога са неговата религия. От такава гледна точка истинската религия и истинската вяра се идентифицират, те са едно и също нещо. Понякога обаче вяра и религия се противопоставят в следния смисъл: искрената вяра не се състои от някакви външни форми, ритуали и традиции, наречени религия, а е самият живот, делата и постъпките на вярващия. В такъв смисъл истинското християнство не е някаква формална религия, една от многото, а е чист и възвишен живот за Божия слава и за доброто на всички хора.
Сега вече можем да преминем към същността на правилната библейска вяра в Бога. Нашият основен текст в Евр.11:6 казва много нещо. Бог е невидим за нашето зрение; можем да Го “видим” само с очите на вярата. Ап. Павел твърди, че това велико Същество “обитава в непристъпна виделина” (1Тим.6:16), а Йоан изтъква, че “никой никога не е видял Бога” (Йоан 1:18). Вярата в Бога не е само някакво чувство, а ясно определено понятие за Него. Тя приема, че между Бога и човека се създават лични отношения - “възнаграждава тия, които Го търсят”.
Логично следва и обратното. Към онези, които не Го търсят, към равнодушните и индиферентните, Той няма да е благосклонен. Но щом става дума за лични отношения между Бога и човека, тогава този стих ни казва нещо и за Божието естество. Бог не е някаква безлична сила, някакъв принцип в природата, както приема пантеизмът (сливане на Бога с природата), някаква “природна сила”, както някои по-ограничени хора си представят, а висша, разумна и етична Личност. Но внимавайте - личност не означава непременно човек. Ангелите са също личности, извънземните цивилизации се състоят също от личности и т.н. Христос описва Божеството с думите “Бог е Дух и онези, които Му се покланят ,с дух и истина трябва да Му се покланят” (Йоан 4:24). И така Бог е велико и безкрайно духовно Същество. А личните отношения, за които ставаше дума по-горе, се олицетворяват в Библията като отношения между любящ Баща и добър син.
Сега трябва да отговорим на въпроса: Що е вяра? Библейската дефиниция за вяра произхожда от боговдъхновения апологет на евангелието ап. Павел в Евр.11:1:
“А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме - убеждения за неща, които не се виждат.”
Два аспекта са подчертани тук. Вярата е “убеждение за неща, които не се виждат”. Това означава, че обектите на вярата са невидими, тя борави с невидими, небесни действителности. Ограниченото и примитивно мислене твърди: не вярвам в Бога, защото не Го виждам. Но има много неща, които по принцип са невидими за нас, но в чието съществуване сме вече твърдо убедени. Ето ви някои абсолютно невидими неща: електроните в нормално състояние са невидими; черните дупки са невидими, защото никакъв лъч не може да напусне тези области; електромагнитните вълни почти в целия диапазон (с изключение на видимите лъчи) от радиовълните с дължина на вълната 50 км до гама-лъчите с дължина на вълната 10 -10мм са невидими. Но ние твърдо вярваме в съществуването на тези действителности, защото без тях биха били немислими съвременната техника, индиструя и живот.
Наистина обектите на вярата са невидими, но много неща в живота и света ни убеждават дълбоко в абсолютното съществуване на тези реалности. Тази фраза на дефиницията “убеждения за неща, които не се виждат”, ни казва и още нещо. Вярата не подлежи на опитно доказване, не може да се експериментира с нея, примерно както се прави в науката. Вярата ни предава ирационално (свръхестествено) познание.
Другият аспект на дефиницията за вяра изглежда така: “твърда увереност в ония неща, за които се надяваме”. Това е вече субективното отношение на вярата; не само някакво знание и убеждение, но и вътрешното желание на душата. Да се надяваш за нещо, означава да го желаеш, да го обичаш, да вложиш сърце и душа в него. Св. Писание ни говори за обновяване на земята, за възкресение и вечен живот. Днес ние не познаваме природни закони и явления, които да ни докажат тези неща, но ги приемаме чрез вяра и ги очакваме с копнеж. Неоснователна ли е тази вяра? Щом Библията се е оказала истинна в толкова много неща, щом всяко нейно твърдение се оказва вярно в обикновения живот, щом нейните пророчества се изпълняват в световната история с математична точност, тогава приемаме с доверие и онези нейни факти, които са непостижими за човешкия ум - новото битие, възкресението, вечният живот и пр. На базата на проверените и потвърдени истини на Библията ние изграждаме нашата вяра и върху онези библейски изявления, които сега не могат да бъдат проверени.
Библията подчертава една очевидна, но много важна истина - връзката между вяра и дела. В зависимост от това се говори за два вида вяра: жива и мъртва. Ако вярата остане само в сферата на познания и убеждения и не се оплоди в живот на послушание към изричната Божия воля, в живот на благотворителност, пожертвувателност, добри дела, такава вяра е оценена от Божието Слово като мъртва, без никаква стойност. Такава вяра отблъсква и разочарова, защото няма покритие между думи и дела. Тя е в последна сметка лицемерие. Искрената вяра трябва да подтиква към сериозни действия, именно покаяние, отказване от грехове и пороци, към всекидневен стремеж и съобразяване на живота с Христовите принципи. Това е жива вяра, която реализира великите цели на Твореца с всеки човек (Ефес.2:10). Органическата връзка между вяра и дела е представена семпло, но убедително и с хубав пример в Яков 2:14-17:
“Каква полза братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна и някой от вас им рече: “идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени”, а не им даде потребното за тялото, каква полза? Така и вярата ако няма дела, е сама по себе си мъртва.”
Вяра, която не се изявява в съответстващи постъпки и цялостно християнско поведение, е окачествена като безполезна, празна и суетна. В историята на предпотопния свят можем да намерим класически пример за илюстрация на това абсолютно необходимо изразяване на вярата в дела. Става дума за един от древните патриарси и прародители на човешкия род Ной. Коментарът е от ап. Павел - Евр.11:7:
“С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра”
Корабът на Ной му е бил съвсем излишен, когато го е строил, но твърдата си увереност, че съгласно Божието съобщение светът ще бъде разорен от световна водна катастрофа, той изразил великолепно чрез построяване на защитен кораб. С този акт Ной става предшественик на бащата на вярата - Аврам. Така и нашата вяра трябва да се трансформира в начин на живот, съобразен с евангелските принципи. Нов живот трябва да ни осени.
В това наше разискване на вярата трябва да засегнем и една друга страна на въпроса, която е първостепенна и определяща религията на християнина, именно вярата като сбор от верски принципи, теоретичната страна на вярата. Днес съществуват стотици християнски деноминации със свои верски системи. Тогава коя е правата вяра, къде е истината, има ли някакъв критерий? И още един въпрос: защо е това деление и раздробяване на християнския свят на толкова много секти? Ще потърсим отговор в Библията. Ето авторитетните думи на Исус в Йоан 7:37,38:
“А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика, казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече Писанието.”
В ст.38 се намира изразът “както казва Писанието”. Христос се позовава на Писанието, т.е. на Св.Писание, като на изключителен авторитет по верските въпроси. Тогава единственият валиден критерий за определяне ученията на вярата трябва да е Библията и само Библията. Всяко учение, идея, възглед и философия, които не се съгласуват с постулатите на Библията, които се отклоняват или противоречат на Библейските учения, трябва да бъдат изоставени, ако искаме да стигнем до правата вяра. Някои наши позиции може да са ни любими, някои теории може да ни допадат и да изглеждат убедителни, но ако не могат да бъдат потвърдени с текстове на този велик критерий - Библията, тяхната присъда е “човешко учение”. Пророк Исая пише в същия дух в Ис.8:20:
“Нека прибегнат при закона и свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях.”
Ако учителите на вярата не говорят “според това слово”, т.е. според “закона и свидетелството”, т.е. според Св. Писание, те не говорят истината. Всичко това може да се сумира в следното твърдение: Ако аз вярвам в нещо и правя нещо в резултат на тази вяра, трябва да съм в състояние да посоча едно “така казва Господ” в съответните места на Библията.
Именно тук традициите и преданията влизат в колизията с Божието Слово. Съществува такова деление на християнския свят, защото се поддържат различни учения, догми и църковни предания, които явно не се съгласуват с ученията на Библията. Такъв бе и случаят с еврейската църква в съвремието на Исус. При един спор с еврейските старейшини Той им заяви ясно и недвусмислено, че техните църковни предания противоречат на Божието Слово. В края на този диалог Исус им каза откровено, че религия, която почива на човешки заповеди, е напразна - Мат.15:3,9:
“А Той в отговор им каза: защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?” ... Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди”
И така драги читателю, трябва да се избира между човешките традиции и учения, и Божието Слово в Библията!
Ако действително искаме да изградим права вяра, опираща се на Библията, естествено трябва да четем и изучаваме прилежно тази велика книга. Такъв е и съветът на Спасителя в Йоан 5:39:
“Изследвайте Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мене.”
И един последен въпрос. Някои хора се оплакват от слаба вяра, имат съмнения и колебания. Как може да се стабилизира нашата вяра? Ап. Павел ни предлага една проста рецепта - повече четене и слушане на Божието Слово: “И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото Слово” Римл.10:17.
Всеки човек има смътни представи за Бога, вложени по рождение, някакъв зародиш на вяра. Но тази даденост трябва да се развие чрез съзнателна дейност на индивида. Вярата трябва да се подхранва от Словото Божие, за да укрепне, да стане жизнена сила в живота ни. Словата на Библията са качествена духовна храна, от която не трябва да се лишаваме нито ден. И така, повече с Библията и всички проблеми ще се разрешат.
За да приключим нека кажем в края, че прекрасният резултат на добрата вяра ще бъде много радост и удовлетворение още сега и тук, а когато настъпи последният час - спасение и безсмъртие съгласно 1Петр.1:7-9:
“...изпитването на вашата вяра, по-скъпоценна от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, да излезе за хвала и слава и почест, когато се яви Исус Христос; Когото любите, без да сте Го видяли, в Когото като вярвате, без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, като получавате следствието на вярата си - спасението на душите си.”